Бохол е остров в южната част на Филипинския архипелаг. Наричат го “Зеленото сърце на Филипините”, “Земята на Шоколадовите хълмове”, “Домът на дългопетите” и как ли още не. За мен ще си остане като острова, на който ме гони китова акула! 😀

За да стигнете до остров Бохол, трябва да кацнете в Панглао  – малък остров, свързан с Бохол чрез два моста. Може би, тук са едни от най-хубавите плажове, на които живеят и много местни.

Както се досещате Бохол е рай за всички, които обичат да се гмуркат, да шнорхелират, да плуват с костенурки, делфини, акули или пък просто да се излежават по красивите бели плажове. Това е рай и за всички, които харесват джунглата, тучните гори, оризищата с водните биволи, които тук са на голяма почит, тайните реки, прохладните водопади и  естествените джакузите.

Но не е само това. Тук можете да видите тарсиери / дългопети, наричат ги така заради глезените на задните им крайници, които са силно удължени.  Очите им са огромни, а ушите им са толкова нежни, че чак прозират на светлината. Можете ли да повярвате, че това нежно същество е склонно към самоубийство?

Тарсиерите трудно понасят живота в плен, не се размножават в зоопарковете по света и дори когато попаднат в клетка често се самонараняват и бързо умират вследствие на стреса.

В Бохол можете да посрещнете изгрева по високите Шоколадови хълмове (за тях ви разказах в предишната публикация), да изпратите залеза в компанията на десетки кучета по плажовете, а през деня и да покарате ATV.

В Бохол можете да се спуснете по изумрудено зелените води на река Лобок на плаващ ресторант. Това е платформа с покрив и маси от двете страни. Докато хапвате, се наслаждавате на невероятни гледки по меандрите на реката.

Сменят се отрупани папаи, кокосови палми и джунгла, разбира се. Накрая стигате до изградена сцена на брега, където ще ви попеят и потанцуват усмихнати и не толкова усмихнати филипинки.

Вечерта по река Лобок можете да гледате светулки – организират специални трипове за това, а може и просто да си вземете кану и да си пуснете дрона.

Разбира се, тук можете да полетите и със зип-лайн, а може и в кабинка.

На границата между Лобок и Билар се намира и бохолската махагонова гора, по-известна като  Bilar Man-Made Forest – изкуствена гора, засадена от студенти. Това са около два километра гигантски махагонови дървета, които образуват изключително живописен тунел.

Хубаво, много е хубаво! 

И накрая остана да ви разкажа за срещата ми с китовата акула. Впечатляващо създание е тя! Виждаш я и не можеш да повярваш. Все едно телевизорът, който вкъщи винаги е на National Geographic, се е спукал и тя се е изляза в хола ти с все водата. По принцип това са най-големите акули и най-големите риби въобще – достигат до 12 метра, някои и до 18-20 метра. Тази беше не повече от 7, 8 метра. Храни се само с планктон, мекотели и дребни рибки и е напълно безобидна за човека. И макар да знаех всичко това, когато ме подгони, реших, че ме е объркала с малка рибка (ами с тези оранжеви плавници нищо чудно да ме е помислила за Немо). Устата й е 2 метра – точно да влезеш по дължина. Направо усещах как плавниците ми се докосват до тези два метра – най-страшните в живота ми!

Направихме две, три кръгчета, докато осъзная, че тя плува зад мен, защото не може да вземе завоя под друг ъгъл – просто тялото й беше твърде голямо и аз бях на нейната траектория. Всъщност, това май го осъзнах по-късно. Също така бях чувала, че някои акули търсят контакт с водолазите, когато са в беда и искат да им кажат нещо – викам си защо пък точно на мен иска да го каже това нещо, не вижда ли, че и аз съм изплашена. После си дадох сметка, че тя изобщо не ме вижда, защото аз съм пред нея, а очите й са встрани. Всъщност, и това май го осъзнах по-късно. 

Беше велико, много велико! В следващата публикация ще ви разкажа за остров Малапаска.